Замира тишината бавно в здрача
от тропотът на конските копита.
И спира умореният си кон ездачът
да вдиша светлината на звездите,
да отпочине сред тъгата на саваната,
да събере отново сили за галопа,
че в утрешния ден внезапно хванат
ще бяга под юздите на живота.
Замира тишината бавно в здрача,
умората присвива рамене,
сънуват нещо конят и ездачът,
усмихват се, каквото и да е....