Днес ми стана много мъчно.
Замислих се за младостта.
Спомних си, че малко съм живяла,
но съм видяла толкова неща...
Изоставих я там, в миналото,
посрещнах старостта,
но явно не бях готова още,
не ми достигнаха мъдростта и възрастта.
Затова на външен вид -
младостта живее на лицето ми.
Но във сърцето,стана ми безразлично,
все едно живота свършил се е...