Apr 10, 2009, 9:12 AM

Замлъкна... 

  Poetry » Phylosophy
615 0 7

 

Замлъкна старата стряха

на бащиния дом.

Въздъхна уморено... и посърна.

 

Там никога не ще да струпат

вече своето гнездо

и да отгледат малките си

лястовиците...

 

Напролет ще е натежала от капчуци -

болезнени стенания на дъждове.

Остатъчните ледени висулки

ще се стопят, но... само толкова.

 

А после лятна жега пак ще ги изпепелява.

(Прогнили челките, от влагата навярно.)

И ще мълчи все по-упорито стряхата.

След толкова прелюдии от ходове и грешки.

 

И старите на прага ще присядат.

Очите им към портата надничат скришом.

И тайно, тайно се надяват

оттам да влезе... дъщеря им.

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??