Има песни, които засядат на буци във гърлото...
Има гледки, които остават завинаги в нас...
Има дни, във които сме сякаш от Бога прокълнати.
Има клетви, които изстрелваме в изблик на бяс...
Има много очи със които делят ни сто пропасти...
Има пръсти, които лекуват за миг самотата...
Има сълзи, които преглъщаме тихо в живота си...
Има мигове тлеещи... като вулкан във сърцата.
Има хора, които с две думи надеждата връщат...
Има други, които усмивки на части разсичат...
Има дом, който чужд е за нас. А е бащина къща...
Има майки, които от своята кръв се отричат... ...