1
Програмата винаги пита учтиво:
„Ще замениш ли с новия файл предишния?”
Давам “YES” и старото си отива,
по своя двоичен път към Всевишния.
Забелязал съм, че и Съдбата
предлага понякога,
да изтрие спомен, място, събитие...
Казва, че всичко е част от играта –
просто файл от програма „Човешко развитие”.
Днес се натъкнах на бъг
в ДНК-то от битове,
просто малък недъг -
пробив в житейските щитове.
Дадох „YES” да изтрия душата си,
но светна в червено бележчица строга:
файлът се пази във папка „Безсмъртие”!
Командата “DEL” идва
само от Бога.
2010
2
Програмирани, дните напират
към безстрастния личев архив;
две любящи очи ги сканират
и докладват във случай на срив.
Търся слабости в тази матрица,
управляваща моя Живот:
своите нули да заменя с единица,
да разбия вселенския код.
Тъм, където съм стъпил „на криво”,
да активирам командата „DELL”,
да връщам времето и
да гледам „на живо”
колко дал съм и колко съм взел...
Любовта ми е скенер безгрешен,
всеки миг се преглежда надлежно.
Даже вирус, във бяло предрешен,
бива „хванат” и изтрит неизбежно.
В смъртоносна матрица обгърнати,
спят безброй заблудени души,
единиците, в нули обърнати,
са приспали уж будни очи.
Деформиран е кодът двоичен,
всичко почва и свършва с лъжа.
Животът е бъг нелогичен,
преследван с „желязна ръка”.
За матрицата - ние сме нули...
Единица е само смъртта.
Програмата автоматично потулва
всеки опит за байт светлина...
Мернах слабост в матричната схема -
щом от моите „бъгави” дни
само най-щастливите мигове вземам,
във матрицата случва се срив!
Любовта пак е скенер безгрешен,
който сканира за сродни души.
Дигиталният звяр е тъй смешен,
щом Истина крепостта му руши.
Тъм, където съм стъпил „на криво”,
активирам командата „DELL”,
връщам времето –
гледам „на живо”
колко дал съм и колко съм взел...
2011
Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас
© Кирил Ганчев All rights reserved.
да сте здрави, готови за наистина благи вести и заредени с човещина и прозрение за утрешния ден!
Благодаря Ви,че ви има!