Jul 27, 2008, 8:55 PM

Замък за предпазване от уроки... 

  Poetry » Phylosophy
945 0 21
 

Прескача счупените тротоарни плочки.

Говори си сама. И се учудва,

че никой срещу нея не започва

с въпросите ú диалог...Не ги ли чуват?

 

А те напират,  толкова са много.

И със камшици бият същността ú.

Объркват се  "преди" и "после"

в нелепата  игра на лудостта ú...

 

Косите ú - безцветни от немилване.

Неподходящи дрехи за сезона.

С нескопосния опит за гримиране

прилича на един разплакан клоун...

 

Уплахата рисува във очите ú

омраза, недоверие и пошлост.

Като подгонен от ловците дивеч

все търси скрито място за живота си...

 

Сред присмеха провира се неловка.

Ръцете си размахва като нόжове.

От въздуха  отсича територия,

в която не допуска чужди погледи.

 

А само рожбите на умствената немощ

и споменът за  дом, и за целувката,

с която майка ú със всяко "Лека нощ"

строеше замък  за предпазване от уроки...

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??