Oct 23, 2020, 8:03 AM

Замъкът на надеждата 

  Poetry » Phylosophy
1436 2 4
Строя въздушникули,после ги развалям
и търся в тях трохичката надежда,
която ще ме възроди от пепелищата
като птица феникс, родена някъде в далечна страна.
Развалям и се ровя като странник,
попаднал в приказния свят на МечоПух и на Алиса.
И когато с всяка кула
изниква замък, красив, величествен,голям
и пълен с надежда и обич
аз влизамвътре и съм пълна
със жажда за живот и възродена посрещам теб и слънцето.
И става чудо простила съм и съм простена, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дафина Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??