Feb 26, 2008, 3:35 PM

Заострена усмивка 

  Poetry
664 0 2
 

 

             Заострена усмивка

 

Колко спомени крие в гънките на лицето си?

Казват, че са белези от  остри усмивки.

Знам, и избелялото, смачкано лице е блестяло,

тези ръце, в шкурка превърнала земята,

закриляли са не едно  вързопче шаващо.

 

Под дебелите и загрубели пръсти хартията

превръщала се в птица, корабче или пък шапка.

За  две сини и блестящи копчета

и за най-беззъбата усмивка.

 

В тази голяма, здрава ръка потъваше малката

и вървяха по слънцето, гонеха  вятъра,

брояха всяка следваща мъркаща топка.

 

Днес малката ръка порасна и скоро

своето вързопче ще закриля, за да

достави с него поредната заострена усмивка.

 

© Мария Чонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??