Във костите тъгата се промъква.
С много влага. Равна на отрова.
И всичките ми изгреви потъпква.
Ще ми запалиш ли изгрев отново?
Донеси цепеница, събери ми жарта
и нека всичко ти бъде простено.
Много, толкова много е тази вода,
а нито капчица е светена!
Поднеси ми нов изгрев, току-що роден,
като ценен трофей - панацея.
Бъди рицар сега, само миг, само ден.
После - дяволи да ме вземат! ...