Стоиш пред мене със усмивка на лице
и не знаеш колко много си ми причинил.
Гледам те и трепва моето сърце,
спомняйки си колко много си ме наранил.
А ти не знаеш за оназ тъга,
с която борих се и продължавам да се боря!
Но в мене жива е и любовта
и не спирам със сърцето си да споря.
Тръгваш си, разпалил старите мечти,
но аз зная, че този път е за последно!
Облива се лицето в сълзи,
защото губя нещото най-ценно!
Тръгна си, но аз запазих там една сълза,
която никога не ще отроня!
Тя е символ на изгубена мечта
и на цел, която никога не ще догоня...
© Валентина All rights reserved.
Поздрав!