Звънко пееха светли китари.
По лицето ми плъзнаха сенки.
Отмини ме, любов. Замълчи.
Утре дните ще бъдат отново начало.
Утре пак ще довяват трели
недопяти в лъчи, ала все така топли.
Утре дните ни пак ще са летни
с недокоснати жарещи устни.
Тези песни, приятелю, в очите въздишат.
И не стигат им струните тънки,
те по пътища трънни издигат стени,
да запазят душите ни чисти. ...