Запечатано

Jan 14, 2024, 10:50 AM

Poetry

313 0 0

Тя, душата, все ще чака...
В един цвят напролет,
с едно щурче във мрака...
И устни, дето не говорят.
Все ще търси...
В една луна по тъмно,
в уханието на липи...
И всеки път, щом се съмне.
Душата, все ще помни...
Един изгрев в нечии очи,
една любов огромна...
И всяка болка, дето я сломи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Запечатано

Want to read more?

Random works