Няма по-ужасно от изживяна любов,
Разказана до край, без продължение,
Притискаща душата сив обков,
Вменяваща вечно съжаление.
Няма по-печално от изстинало сърце,
Забравило отдавна що е пламък,
Чакащо поредна зима да скове,
И да се превърне то на камък.
Няма по-празно от две ръце,
Протягащи се нийде в мрака,
На самота обречени са те,
Нямат си никой, който да ги чака. ...