Приятели? Със тебе сме си никакви.
Играеш си, понеже позволявам.
Целуваш ме. Целувките са хиксове,
които като маркер отбелязват.
Целувките са знаци за съкровище,
заровено във тебе и във мене.
Удавям се в очакване на повече.
Удавяш ме в порои от съмнения.
Не са целувки, може би са символи,
които ми показват ”не пресичай”.
Съмнявам се. И в мене рукват линии,
чертаещи едно благоприличие.
Но аз събирам всичките контури,
които изтъняват и се късат.
Поглеждам пак – съвсем не са целувки.
Приличат ми на два абстрактни кръста.
© Надежда Тодорова All rights reserved.