Запей ми, циганино, песен за душата!
Разпъни акордеона!
Клавишите под пръстите да плачат!
И перли по земята да се ронят!
Като зърна на броеница ще ги нижа
и ще броя със тях годините,
които като жито зряло
в нозете ми се сипят...
Ще ги събирам в тежък сноп
и ще ги нося с радост.
Защото, за да срещнеш старостта,
трябва с нещо да я заслужаваш. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up