Я запей ми, гора, жива песен за вехти войводи,
на страха прекроили омразната шапка в байрак,
за юначни момци, защитили честта на народа
и на робството черно строшили позорния знак.
Те под твоите сенки хайдушките песни са пяли,
ти прие ги, гора, като майка, изгора, сестра,
с твойте билки целебни са превързвали кървави рани,
щом достигне ги подъл куршум и невярна кама.
Под пръстта и тревите колко кости юнашки са скрити,
колко капки роса си изплакала, вечна гора,
че когато погреба ги, гледаха само орлите,
нито поп ги опя, нито вино над тях се преля. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up