Запей ми, славейо, онази песенс която ме разплакваш всеки път.А аз ще седна тука, под върбатаи ще те слушам до последен звук.
Запей за влюбените край морето,за плодните и цъфнали жита,за ярките звездици по небето,за старата и новата Луна!
Запей за слънчогледите в полето,които се усмихват всеки път,когато Слънцето зад облак се покаже,усмихва им се и помахва с лъч!
За люляците край пенливото поточе,бълбукащо неспирно ден и нощ.За горската пътечка, за тревата,за пролетната красота запей!
Запей ми, таз омайна песен,
но не запявай моите мечти,които във горичката оставих,когато с теб се върнахме... сами.
Запей ми, славейче, а аз,ей тука, под върбата ще поседна,ще те послушам, ще помечтая пак...Със новите мечти съм по-богата!