Запейте с мене - нощ безлунна,
ти, зимо, зла и безчовечна,
раздрана от войни плането,
за този, който слиза до сърцето ми.
Той идва да превърже раните
от битките на слепите ми чувства.
Отива си с деня на ранина,
сълзите ми изпил със нежни устни.
Хулете ме, наричайте ме странна,
от злост вземете и небето ми.
Аз истинска и вярна ще остана
на този, който слиза до сърцето ми.
© Вяра Дамянова All rights reserved.