Защо ли с теб получи се така,
каква е тази странна орисия?
Обичаха ги другите деца,
ти бе една досадна разправия...
Връстниците ти - литнали ята,
отдавна път в живота си откриха,
а ти се луташ - прилеп в пещера,
обречен да си сам. И в теб е тихо.
Приятелите - вятър и мъгла.
На никого не можеш да повярваш.
Не стигат те до твойта самота,
но казват ти "добър си"... ако трябваш. ...