Черни облаци пълзят във хищен ход

към скъпата родина,

опасна дрямка е налегнала наивните

души,

времето за лутане и за заблуди мина,

държавата пред нас пропада, народността

стремглаво се руши!

Антибългарската кошница плетат,

измамници и всякаква престъпна гмеж,

отровните стрели валят

върху картонени илюзии и палячовски

манеж!

Отлетял e усетът за грях,

прокуден е стремеж за светли бъднини,

пред пагубна стихия се разхожда страх,

насреща му прегърбеният инвалид

е до стърчащи руини.

Дълговечна плетка се разплита,

ровят в нея с мръсни пръсти,

гибелно я заличават без да питат,

жива плът от живо тяло късат!

Гарвани долитат с грачещи ята

над разголената беззащитна жертва,

пир да си устроят в смутните лета,

а около тях шпалир безмълвен потреперва!

Тревога се надига, избуява

в някои достойни умове,

но ги затиска безполезна плява,

а умовете бръснат ги безмилостните

ветрове!

Времето е време на борбата,

бичът за широко слепите очи,

камбана да забие, духовете да разклати,

лековерен сън ли ще ни изличи?!

Времето настана сред блатото

да се роди вълната,

да го връхлети, с гребена си тинята

да насмете,

в бездушието с кални струи

да се забоде камата,

мътния бълвоч вихрушка

да го помете!

гр. София, 16.03.2016 г.