Полусенки виолетови се гонят
по стените просълзени. И звезди
уморено и измъчено се ронят...
Гръм средоблачен...
Започва да вали.
А завесите се плъзгат по дланта й,
тя се взира в тъмнината и дъжда!
В тази сива нощ се върна любовта й -
гневна болка под фалшивата ръжда...
Жилав вятър бясно дверите разпери,
като немощни, изтръпнали крила...
Тя го пусна и пое... За да намери ...