Запомни ме! - не мен, а шума на косите ми,
които падат надолу, искруващи в тъмното.
Запомни ги! Запомни ме! - не мен, не чертите ми,
а устните, шепнещи хубави думи!
Запомни ги! Запомни ме! - не мен, а душата ми,
която непрекъснато тебе открива.
Прощава грешки и думи.
И... уморена до тебе заспива.
Запомни ме!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up