За какво ми е това легло,
щом те няма – светлинка си в мрака?
Плача, за било и не било,
вън, на прага любовта ми чака.
Вятър – вместо мене овдовял,
скита сред звездите и ги рони.
Мъката на Месеца е дал.
Търси те – в стеснени небосклони...
Млечен път косите ми краси,
черната ми рокля озарява.
Ангел да си и звезда да си –
запомни ме винаги такава... ...