"Харесваш Джон Ленън?" Няма как да я подмина тази дама.
Златна с небесен ирис. Вода в пустиня за напуканото ми тяло.
Може да учи в полицейска академия или да е спортен журналист,
да пише детски книги или да продава сладолед.
Шепне, трака с вилицата по чинията, реже картон, ругае, но аз пак заспивам,
защото не искам да спирам звука.
Когато ме ядосва, чупя нокти в плосък монитор.
Радва ли ме, пикселите се сливат в пейзаж с щастлива младост между младоженци.
Ние сме вода и олио, но с непозната на света отборна игра.
Тя е архитект на бъдещето.
Аз съм инженер на миналото.
Събирам стружките от комунистически трегер, ...