Раздига си покривката полето
с листата жълти, плода необран
и само тъжен повик на щурчето
напомня ни за щедрия курбан
на лятото, на късната ни есен
в очакване на снежната брана
да замете и да извие песен
над зърното под черната бразда.
Напролет като феникс ще покълне,
щом пролетният вятър зафучи,
леда стопил, надеждите ще върне
и в струйки водопадни ще ручи, ...