Но не кълвя на тази стръв.
Аз съм чироз
и ставам само за бира,
и още нещо.
Поемаш ме със устни
и ме поглъщаш,
после си облизваш пръстите,
а аз
стръвнишки,
настървėно
падам по водопровода
в очакване на
осмоза
с космоса -
обезкосмен
и плътен.
И в пътеписа ,
по спиралата
на лизергина
възсядам една доминанта
в лад хипи - дорийски.
Рестроспективно
тичам към зародиша си.
Ето заченат съм,
следва оргазъм.
Прецопвам през една мечта
на мама,
подскачам по тебеширената "дама"
и в една друга детска игра
на "баща и майка"
зачевам същата мечта
голяма
Перисталтиката на
доминантата ми се разрешава
в тоника
и / или лъжливо
в медианта.
Респективно
заповядвам
със респект -
Боже,
стига,
стига,
стига,
пėри*-спектива.
Та аз съм само един чироз
и ставам само за една бира,
за една единствена бира
и (може би)
за още нещо
(може би).
И ето ме във същото начало -
ти ме зарибяваш,
а аз съм чироз,
обаче
вече живнал,
вече кълвя на тази стръв,
а също и на всяка друга,
която ме води
елиптично
във
(*пėри - в персийската митология е крилат дух с образа на девойка, който покровителства хората и ги предпазва от демоните. В преносен смисъл - очарователна жена, красавица).
© Ангел All rights reserved.