Заритана в ъгълчето на окото ти
Заритана в ъгълчето на окото ти,
се чудя как попаднала съм там.
И изплашена от стържещите тропоти,
готова съм да те оставя сам.
Давеща се от сълзите във очите ти,
без помощ плувам към брега.
И оглушена от множеството писъци,
не успявам да не мисля за студа.
Във очите ти е сянка непрогледна
и всякога се разтрепервам, срам.
Засенчват те душата вечно бедна
и животът ти, без смисъл грам.
И стоейки там, във ъгъла, самичка,
се научавам как да устоя...
как да съм дори над теб, над всичко,
и да преплувам до очите на деня...
© Поля Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поля успях да прочета последните ти 4 стихотворения.Мога да кажа , че съм възхитена!
Останалите не мога да прочета поради редовете навътре навън,стихове писани така не мога да чета.
Този последният също е много хубав!
Разкошни стихове пишеш!Браво! -
Харесва ми!
-
Затрогващо и прекрасно! Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Колкото до редовете, които са навътре навън...смятам когато имам време да ги поправя специално заради теб, Джейни Тод