Jul 27, 2013, 3:54 PM

Заровено писмо 

  Poetry » Love
1809 0 30

Сядам отново върху пясъка на старата буна,

         там където стоях и преди.

Морето застинало, сякаш речна лагуна,

          златен килим под пръстите ври.

 

Там зарових писмо преди хиляди дни,

          оставих душата си в пясъка.

Дълбоко! Далеч от буйни вълни,

          глухо да бъде за на птиците крясъка.

 

Дали е още отдолу заровено то?

          Дали става още за четене?

Мое старо, ненужно вече писмо.

Усмихвам се!

         ... ръцете ни силно преплетени.

© Естрея Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??