Със скрити от мъглата сива очи
се взирам през сълзи в битието.
Реални ли сме, или реално мълчим,
отдавна изпратени в небитието.
Заровили поглед в шепа стотинки,
можем ли да видим реален света?
В душите се плъзгат гадинки
и ровят, все ровят само в калта.
Ниско снижен е погледа на роба.
Веригите му тегнат от векове.
Влачат го приземи чак до гроба,
неизправил за миг дори рамене. ...