Не искам и не мога да си представя,
какъв би бил животът ми, без теб?!
Ще мога ли, с всичко да се справя,
да усетя щастие, да се радвам – на късмет?!
Ти си нещо, като слънчев лъч,
пробил във облаците сиви,
ти си броня срещу злъч,
избълвана от хора, завистливи!
Ти даваш онзи блясък в очите,
закачливост, от който струи,
като пролетен вятър в косите,
като аромат, едва доловим!
Стабилна съм, някак със тебе
и сигурна – в непознатото да вървя
и чувствам се, в някаква степен,
по-важна за теб, от всичко в света!
Ти даваш ми, онзи заряд да живея,
който сърцето, само усеща,
без теб ще умра, ще спра да копнея,
реалността, без теб – ще е зловеща!
© Pepi Petrova All rights reserved.