Старицата реших да заговоря,
онази, дето все стои сама,
лицето и́ пропито от неволи –
с душа, смирена и добра!
-Кажи ми, бабо, как минават дните,
годините си трудно ли живя?
Ще питам още, стигат ли парите
за хляба и потребните неща!
-Не питай, чедо, колкото са, толкоз,
видяла съм и лошо и добро!
То, другото е тъжно и е жалко –
как вади брат на брата си око! ...