За да дам на деня красота,
се налага да бъда „злосторник“,
и да хапя парче от нощта –
с любовта на самотен затворник.
Не видяха добрата душа –
и влетяха в света ми спокоен.
Разораха до кръв, до недра
чистотата на разума зноен.
Кръвожадни очи ме дерат –
на земята се свличам в зората,
а парадни куршуми свистят –
и летят без крила към телата. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up