линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
Dec 15, 2016, 8:09 AM  

Засаждане на дивеч 

  Poetry » Other
552 1 7

Не вярваме на яростта, 
но тя пръстта пробива 
и стебло оформя. 
Разлиства клонките. 
Сдобива ги с пернати същества 
и вкоренява връх в инстинкта

да се оправдава всяка жертва. 
 

Доверието, казват, е

като страстта. 
Изгуби ли се,

всичко свършва. 
Надява се Началото. 
Обича предстоящата Среда, 
но тя пък се Страхува. 
Все от Себе си и  все до Смърт.
 

Сега е Време 
да използваме представата ѝ 
за копита и рога. 
Макар и да не сме елени.
Смири, по дяволите, уязвимата душа.
Дошло е време за Летене.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ани, човек си служи с думите за да изрази единствено онова, което е познал (при това донякъде) докато се е опитвал да (се) раздели емоциите си, за да овладее ситуациите, себе си, и да намери сили да продължи напред. И тъй като сме в същността си еднакви, преминаваме през личното (различното) по подобен начин, за да се намерим или изгубим в диалозите, които ни е неудобно да произнесем на глас. На тези диалози придаваме някаква форма, и тях оставяме да разговарят вместо нас. Нещо такова си мисля. Може и да греша, вероятно все още по един и същи начин, но знам, че това ми доставя огромно удоволствие, а и ми помага да не търся в мъката дяволи Щастието не е в онова, което си мислим че искаме да се случи. То е в онова, което се случва докато се учим да желаем извън собствената си воля. Сърдечни поздрави, Ани!*
  • Дошло е време за летене....Много хубаво!!!
  • Хареса ми!
  • Силвия, искрено вярвам в онова "НИЕ" което се състои от различни индивидуалности. С тях обичам да общувам... Хубаво ми е като знам че са наблизо Благодаря Ти!*
  • Стръмно е, а пътищата- не изринати. Както и да го (пре)смята човек, равното все не се вижда Хубаво ми е като знам че си наблизо. Благодаря Ти, Таня.
  • "Смири, по дяволите, уязвимата душа.
    Дошло е време за Летене."
    Много хубаво пишеш,оценявам високо различният ти стил!
  • По тия снежни пътища на Коледният полет си запрепускала. Топло е - а и съмненията разгарят страсттта - докато прегорят или се скрият в Яростта си. До ново покълване в по-рехава почва.
    Обичам размислителните ти стихословения.
Random works
: ??:??