Ти не знаеш тайните, които
скътах в сърцето си.
Как мечтая да докоснем небето,
как мечтая да бъда в ръцете ти.
Как това мое сърце бие, макар и цялото в рани.
Колко пъти в мислите си те моля да останеш.
Колко пъти те срещам в моите сънища,
приказен и лунен.
В едно щастливо бъдеще.
В тебе изгубена.
Ти не знаеш дълбоките тайни,
които пазя в мене.
Аз съм непокорна и все се надбягвам с времето,
аз съм момиче с криле на птица.
Любовта ми е от онези,
които разширяват зениците.
И искаш цял живот да я имаш,
и се загнездва в душата ти,
и те обсебва яростно.
Тази моя любов,
дето ще те зашемети от щастие.
Автор: Полина Велчова
© Полина Велчова All rights reserved.