Защо трябва да кажа "Обичам те" щом не го мисля и не е така? Защо караш ме да те лъжа в очите и после казваш ми, че страдаш от това? Защо молиш ме и караш да страдам като знаеш, че безразличен си ми ти? Защо въвличаш ме в твоята болка и караш ме отвътре да кървя? Защо караш ме да страдам от твоята фалшива тъга? Защо от моите очи се стичат сълзи, щом трябва да страдаш ти? Защо обичаш ме, ми кажи, щом можеш да имаш всяка друга ти? Защо на моята не любов се спря и се мъчиш да я направиш истинска? Защо не ме намразиш ти и всичко да забравим? Защо ми се усмихваш така след като всичко това изрича моята уста?