Mar 6, 2013, 8:52 PM  

Защо? 

  Poetry » Other
868 0 14
Виновността е само кръст човешки,
препъване от хиляди въпроси,
зад нея хвръкват низове от грешки
и се забиват в теб като откоси.
Щом пътят е мастилено индигов,
болят до кост от взиране зениците.
Да го вървиш все нещо не достига.
По него изкълвани са трошиците.
Разсъмването се оказва трудно,
а кратерът на раните – дълбок.
С приведено небе – съвсем безлунно,
виновността превръща те на роб. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Монева All rights reserved.

Random works
: ??:??