Виновността е само кръст човешки,
препъване от хиляди въпроси,
зад нея хвръкват низове от грешки
и се забиват в теб като откоси.
Щом пътят е мастилено индигов,
болят до кост от взиране зениците.
Да го вървиш все нещо не достига.
По него изкълвани са трошиците.
Разсъмването се оказва трудно,
а кратерът на раните – дълбок.
С приведено небе – съвсем безлунно,
виновността превръща те на роб. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up