Ти кой си, не зная.
Сърцето ти ледено с какво бих могла да стопя, пак не знам.
Във тъмната стая стоя си приведена
и плача и питам се??? Обичаш ме, знам,
но само на думи любов не гради се,
тя цвете е нежно, което плеви се,
което измръзва, увяхва, изгнива
когато сърцето е лед, пуста душата и сълзи проливат се.
Обичам те, зная, но тази любов с колко болки крепя я?
Колко нощи безсънни, колко думи неказани,
колко рани в сърцето, тъй дълбоко прорязани.
Обичаш ме, зная. Добре, но защо ли ...