Ти кой си, не зная. Сърцето ти ледено с какво бих могла да стопя, пак не знам. Във тъмната стая стоя си приведена и плача и питам се??? Обичаш ме, знам, но само на думи любов не гради се, тя цвете е нежно, което плеви се, което измръзва, увяхва, изгнива когато сърцето е лед, пуста душата и сълзи проливат се. Обичам те, зная, но тази любов с колко болки крепя я? Колко нощи безсънни, колко думи неказани, колко рани в сърцето, тъй дълбоко прорязани. Обичаш ме, зная. Добре, но защо ли остават си думите боси и голи? Защо любовта като лава гореща, леда да стопи, който чувства насреща, не може? Защо? Защо срещу мен е всичко грозно и зло? Защо всичко нежно от мен си отива? Защо да не бъда поне миг щастлива? Защото обичам, разбира се, зная. Защото, когато съм с тебе, съм в рая. Защото сърцето, когато обича, когато това на лудост прилича, когато във нашто забързано време един срещу друг със тебе се спреме, забравяме думите малки "ОБИЧАМ ТЕ", с което сърцата си бавно заключихме.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.