Защо не мога да се примиря, че няма да те имам?
Защо не мога да спра в очите ти да се взирам?
Защо не успях да те забравя и да намеря друг?
Защо се оглеждам в теб и приличам на труп?
Защо, когато обичаш е тъй трудно да имаш?
Защо, когато всичко имаш, от него нищо не взимаш?
Защо, щом докосна ръцете ти, затрепервам за миг?
Защо чак на небето искам да чуят моя печален вик?
Защо устните ти така сладко ми шепнат на сън?
Защо, когато вали в мен, вали и навън?
Защо тялото ти така ме привлича и страдам?
Защо, уж съм силна, а духом падам? ...