Защо Фортуна?

Защо ни нас остави ти в оброк?

Защо потули всяка буна,

защо без глас да пати обреченият наш народ?

Защо ти, Боже на небето,

защо остави в бедност и старци, и младежи?

Защо остави робът сред полето,

защо остави ни разединени от лъжи?

Или така е съдно, така е редно,

да пати народът заслужил теглото.

Така е честно, да е трудно и вредно,

оседланите да патят от ездача на седлото.

А защо, мили Боже, питам смело,

българите все са оседлани в сила мъжка, 

като във всеки дух и във всяко тело,

душата на Спартака сам лежи и пъшка?

На Спартака, който сам поведе робите слаби,

който сам се би с империята, сам, най-отпреде,

който убиваше без жал имперци, центуриони, сякаш са баби,

поведе роба, и той глава никога повеч не сведе.

Всеки от нас е Спартак, вижда се, братя,

ала никой не смее срещу империя да скочи,

не и днес, казват нямаме сгода.

Макар и войнствеността да отдаваме на почит,

имаме всички висш страх по природа.

А не трябва, виж, народе, страдаш! 

А изконно велика е твоята съдба!

Не страдай, народе, нека виновните страдат!

Нека с юмрук пропъдим днес сганта!

С юмрук, братя, със борба!