Ще трябва пак да пиша, няма как –
душата пак ми се затлачи...
Ще трябва да излея тази кал,
не може, просто няма начин...
А уж със всичко бе наред,
вървяха дни и нощи, в своя ред.
И ужким мойто “Аз” бе най-отпред,
а се счупи нещо, като фигурка от лед...
Без видима причина, без намеса,
просто случи се така, че днес
вече не е като вчера,
а утре няма да е като днес... ...