Aug 20, 2011, 3:34 PM

Защо...? 

  Poetry
1136 0 4



Животът ни е кратък миг в безкрая,

живеем - кой как сметне за добре -

ту весели,ту тъжни,но накрая

всеки бори се за нови светове.


Давим се в проблеми и неволи,

оставащи без дъх в забързания ден,

превръщаме се в старци, бавно овехтели,

вземайки лекарствата си всеки ден.


Забравихме какво е да обичаш,

да се зарадваш дори на малките неща,

благодарности и мили думи да изричаш,

да разтопиш със тях човешките сърца.


А всичките се правим на велики,

на недостъпни за тревоги и беди.

И ако мъничко помагаме на всеки,

доброто във света ще победи.






© Теодора Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??