Някъде край Одрин
летяха куршуми без брой,
войници стояха безмълвни,
готови за решителен бой!
Нямаха изход, нито надежда,
но крепеше ги сила една,
смъртта, че в очите поглеждат
в последна атака, в последна война!
Млад войник патрони зарежда,
изпълнен с надежда за последен двубой,
атака повежда и глава не свежда...
Да! ще загине, но ще бъде герой!
Падаха наши, падаха ваши,
защо е всъщност тази война?
Кому е нужно, на чии интереси
да разплачат вдовица една?
Посвещава се на всички, загинали в боевете край Одрин, по време на Балканската война!
© Иван Иванов All rights reserved.