Защо не ме поглеждаш вече
така презрително и с присмех? 
Защо не стоиш от мен далече, 
така както в миналите дни? 
Защо идваш чак сега 
за прошка да ме молиш? 
Защо ли винаги така 
съдбата се обръща срещу тебе? 
Защо ли вече спрях да плача? 
Аз зная, радост ще да е това. 
Че спрях теглото ти да влача 
и пресъхна в мен всяка сълза. 
Защо ме искаш чак сега, 
когато вече закъснял си? 
Защо ли спря да пари ей така 
тук отляво, където болял си? 
Аз чаках да обикнеш ме... 
Така те чаках и болях..
А ти какво направи? Срина ме.
Така че спрях и преболях. 
Нали казваше "Не бих те заобичал!".. 
Какво искаш сега от мен? 
Мечтаех си "любов" да ме наричаш, 
но мечтите си разбивам в този ден. 
Не искам тук да бъдеш! 
Хайде, тръгвай! Отиди си! 
Всичко да вземеш можеш. 
Сърцето остави ми и тръгни си!