Защо не ме поглеждаш вече
така презрително и с присмех?
Защо не стоиш от мен далече,
така както в миналите дни?
Защо идваш чак сега
за прошка да ме молиш?
Защо ли винаги така
съдбата се обръща срещу тебе?
Защо ли вече спрях да плача?
Аз зная, радост ще да е това.
Че спрях теглото ти да влача
и пресъхна в мен всяка сълза. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up