Защо ни изпитваш, животе, душите?
Защо ни подреждаш тъй странно съдбите?
Защо ни оставяш тъй слаби създания -
да ходим, да търсим, да молим за щастие?
Защо нееднакво ти гледаш на всички?
И с шепи изсипваш на някой звездите,
а други оставяш назад в низините -
да падат, да стават, да бъхтат душите?
А може би грешни пред тебе сме ние?
И трябва в човешкото наше падение
да станем и търсим от теб изкупление?
Да бъдем по-други, различни
и гръб да обърнем на хули неетични,
на свят на насилие, страх, суета,
да срещнем и даваме ний доброта!
© Сеси All rights reserved.
да срещнем и даваме ний доброта
След тази строфа,бих искал да цитирам нещо,което според някой авротка е майка Тереза:
Хората са неразумни алогични и егоцентрични-
обичай ги въпреки всичко!
Ако правиш добро ще те обвинят в егоизъм и задни мисли-
прави добро въпреки всичко!
Ако успееш ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове
стреми се да успееш,каквото и да става!
Доброто,което правиш днес,ще бъде забравено утре-
прави добро въпреки това!
Чесността и откровеността ще те направят уязвим-
бъди честностен и откровен въпреки всичко!
Онова което си градил с години,може да рухне за една нощ-
продължавай да градиш каквото и да става!
Хората истински се нуждаят от помощ но ще се нахвърлят върху теб ако им помогнеш,
помагай им ,каквото и да става!
Давай на света най-доброто от себе си и той ще те отритне-
дай му го каквото и да става!
/надпис на стената на “Шишу Бхаван”-дом за деца в Калкута