Защо ни изпитваш, животе, душите?
Защо ни подреждаш тъй странно съдбите?
Защо ни оставяш тъй слаби създания -
да ходим, да търсим, да молим за щастие?
Защо нееднакво ти гледаш на всички?
И с шепи изсипваш на някой звездите,
а други оставяш назад в низините -
да падат, да стават, да бъхтат душите?
А може би грешни пред тебе сме ние?
И трябва в човешкото наше падение
да станем и търсим от теб изкупление?
Да бъдем по-други, различни ...