Aug 27, 2017, 8:58 PM

Защо 

  Poetry » Other
361 1 8

Смесват се сенки и стъпки.

Пътят свети. Звучи.

Птици прелитат. Кръжат.

И е безоблачно сладкото синьо,

а и вятърът си мълчи.

 

Сврял се е в тънката нишка,

която ни свързва

с онова, за което все ни боли,

или се прави на кротък,

за да ни подкрепи.

 

И защо му е да подпира живот,

без корона и корен, без стебло,

някаква си посока под лятната сянка,

дръзнала да снове

на следобеда в късната дрямка?

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??