Сълзичка самотна тихо потече
аз потръпнах от болката силна,
която сграбчи отново душата,
предадена с подла лъжа.
Защо захвърли тъй жестоко,
тези мигове прекрасни,
Обичта ни тъй красива,
всичко истинско трептящо
Та всеки миг бе обич,
верност в дните тревожни,
крепящи здраво сърцата наши,
а ръцете наши винаги споени. ...