Защо ни трябваше измамна глъч
и непрогледен мрак в тунел, измислен,
щом няма да просветне лъч,
и глас от стон на щастието, истинско?
Защо се хванахме като удавници,
за сламките във чашите, изпити?
Горчивото замести много празното
и вместо да е хубаво, боли ни...
Защо ни е любов до невъзможност,
без въздух, аромат и без докосване?
Душите ли? На тях не им е сложно.
В телата тази страст е буреносна! ...