Ако не се омайвам от очите ти;

Ако не се захласвам по гърдите ти;

Ако не те докосвам аз по устните,

за да вкуся целувките ти - вкусните;

Ако и тялото ти - незагърнато,

оставям в този час и непрегърнато;

Ако сърцето ми не вдигне пулса си,

душата ми не сеща вече труса си;

Тогава за каква любов говорим?

Не е ли по- добре да се затворим

далече от света във манастирите

и да зарежем всъщност, и квартирите,

където двама срещахме си страстите?

Защо захвърляме любов във храстите?!

Защо? Защо??