Защо?


Каде е любовта, защо я няма!
Защо взе сарцето ми,
защо го мачка все едно е играчка,
защо влезе в живота ми
и после си отиде... и ме остави празна...
сама... защо ми открадна усмивката
и щтастливите очи, които се радваха
на всеки един миг с теб?
Мина през мен и остави след себе си единствено сълзи,
рани, за които времето е непосилно...
и болка... много болка.. .какво направих аз?
Защо морето вече не е тъй синьо както беше...
защо слънцето не се смее... защо животът ми угасна...
Сега познавам единствено нея...
самотата... облечена в черни спомени, тя е с мен на всяка крачка...
и ми напомня за теб... човек без лице, без душа и сърце...
но защо се лъгах аз? Защо повярвах на думите ти?...
Животът има ли смисъл, щом е изпълнен с болка,
любовта има ли смисъл, щом завършва със сълзи,
има ли смисъл да живея, щом те няма...
ти беше до тук... аз ще те забравя,
но сърцето ми вечно ще помни любовта, с която дойде
и болката, с която си отиде...