Защо да губя време
прахта от твоите стъпки да събирам,
когато нося сам-сама,
останките на любовта!
Защо с любов да те поглеждам,
с изгарящи от плам очи,
когато мислено не те достигам
и огъня така престава да гори.
Защо да чакам с надежда,
да дойдеш тихо ти в нощта,
когато знам, че пак те няма,
че на друга вече даваш любовта.
Защо да плача по изгубеното време,
в което мислех, че ме искаш ти,
когато вече ми е ясно, че любов
към мен не си изпитвал ти.
Защо - накрая искам да попитам -
да нижа повече слова,
когато знам и съм наясно,
че ти и тях дори не би разбрал!
© Силвия Спасова All rights reserved.